Не съм и подозирал, че ще има място, където едновременно можеш да отсееш важното от маловажното,  можеш да се свържеш със себе си и с природата.

Никога досега не бях виждал толкова щастливи хора на едно място.  Живеещи в момента ‘‘тук и сега‘‘ напълно доволни от това, което имат в настоящия момент. Нищо не им липсваше. Капанът на мисленето – когато постигна това или когато си купя онова – тогава ще се усмихна, тогава ще съм щастлив и доволен, тогава ще празнувам. …
На това вълшебно място този коварен капан, пречещ ни  да се насладим сега на това, което имаме, защото искаме и още нещо  и още нещо… там не функционираше.

Безплатните радости на живота – Усмивки, Прегръдки и Мили думи  се раздаваха щедро! Всички бяха толкова спокойни, свободни и натурални.  Нямаше това обременяване у хората , кой какво ще каже, кой как ще те изгледа… ако нещо по теб не изглежда идеално, ако покажеш истинската си същност… Това спокойствие, което цареше,  предразполагаше да се покажеш такъв, какъвто си и това е едно от нещата  този фестивал да е толкова различен и специален.

Човек забравя да слуша мнението на хората и започва да извиква от себе си онзи детски чар, който отдавна чака да се събуди.  След един дъжд се бяха образували огромни локви и беше кално. Докато правих снимки на прекрасната панорама, забелязах как едно сладко босо момиченце, с дъждобранче, щастливо си цопкаше в калта.

Нямаше нужда от скъпи играчки, нови телефони и какви ли не технически джаджи.
Тя просто се беше свързала с природата и това и стигаше. Беше толкова доволна и лъчезарна, че веднага те караше и ти да се усмихнеш на безплатното и удоволствие.


След което при нея отидоха  други деца и заедно започнаха да скачат вътре и да лудеят… Още по-забавно  стана, когато родителите им ги видяха –  по принцип в такава ситуация би се случило следното –  щяха да им развалят големия кеф,  да ги изкарат от калта по най-бързия начин и хубаво да им се накарат!
Да, ама не!:)
За изненада родителите отидоха и те започнаха да лудуват с децата! И когато минаваха хора около тях не започнаха да цъкат укорително… ами даже и те се включиха 🙂 :D! Всеки се свърза с детското в себе си и се веселеше (разбира се при вида на такава гледка нямаше как и аз да не се включа!)

Когато прекараш една седмица в такава атмосфера – на палатка сред природата и общуваш с хората директно, на живо, без компютри, телефони, фейсбук, Skype и всички останали технологии, (които са създадени да ни свързват, но  в същото време все повече ни отдалечават) , започват да настъпват интересни процеси в теб … Припомняш си сладостта от човешките взаимоотношения на различно ниво.

Радваш се просто на обгръщащата те природа. Всичко вече го цениш по различен начин. Осъзнаваш, че не ти е нужно да имаш толкова много неща, който според обществото ти дават статус ‘‘успешен‘‘.

И в тази обстановка осъзнах толкова ценни неща за мен, като:

Когато човек е вътрешно щастлив не са му необходими допълнителни външни стимули.

Минаваше ми през ума, че като сме се събрали хиляди хора на едно място и всеки се радва по свой начин на почивката, свободата и изживяванията си – сигурно ще има и доста пиене на алкохол и са възможни сцени от онзи тип, които могат да помрачат настроението ти. Нищо подобно обаче не се случи.

Все още осъзнавам блажено, как когато си в хармония със самия себе си и се чувстваш свързан с хората, с корена си – не ти е нужно нещо, което да ти вдига изкуствено настроението. Да те прави по-самоуверен, отпуснат и т.н. – ти просто си щастлив, ти си себе си и грееш отвътре – нямаш нужда от нищо допълнително.
Спира онзи вътрешен глад за още нещо, което да те накара да се чувстваш по-добре.

И това може да се осъзнае след такъв тип преживяване.

От всички вечери, които присъствах там не видях и не чух някакви хора да се скарат за нещо, някой да се напие и да излее комплексите си и да създава проблеми.

Беше интересно за размишление явление – хиляди хора събрани на едно място, всеки е свободен да се забавлява, няма ги типичните забрани и норми. В същото време има изключителен мир и любов във всеки човек и сякаш всички сме станали едно задружно племе и всеки с радост помага на другия. Никога не бях виждал такова обединение на хората.

Осъзнах, толкова препрочитаното през годините в различни книги  ‘‘истинското щастие се крие в малките  неща.‘‘ Сред природата изчезва онова негодувание и неудовлетвореност, която често изкача в ежедневието ни  – след  като постигна тази цел вече наистина ще съм доволен.
Като си купя любимата кола, часовник или постигна еди кое си – тогава мога да съм горд от себе си. Не, там просто витаеше благоденствие и благодарност от това, което имаш тук и сега. Хората бяха ТУК И СЕГА. Имаше благодарност за това, което имаш тук и сега и там беше насочено вниманието.

Следващото ми осъзнаване беше:

Трудностите и перипетиите, през които преминаваме  в този живот са необходимост – как иначе ще имаме база за сравнение с хубавото, което имаме в живота си…

Как може да оцениш доброто, без да си  видял лошото…

Не можеш да оцениш водата, докато не си бил истински жаден.
Не можеш да оцениш щастието, ако не си изпитвал нещастие.
Не можеш да оцениш напълно това, което имаш, без то да  бъде застрашено или изгубено.

Не съм и подозирал, че там на това място ще отпия най-сладката си глътка вода през живота и ще осъзная ценноста и. Естествено, за да има осъзнаване –  трябва да има и преживяване.

Чух за някакъв индиански ритуал по пречистване ‘‘Темаскал‘‘ и реших да разбера какво е това. Оказа се, че това е специална многовековна традиция,  свързана със себепознание, вътрешно пречистване, много огън, горещина и осъзнаване собствения си предел.  И каквито и думи да напиша няма да са правилните, за да опиша точно какво се случва по време на този ритуал…


Бяхме около 15 човека, които влезнахме в палатка покрита от няколко ката родопски одеала и бризенти, като преди това дълго съзерцавахме голям, силен огън и подготовката по ритуала… В средата на палатката  се слагаха червено огнени камъни и температурата вътре беше около 100 градуса, а температурата на камъните, които се поливаха с вода и билки е била около 1400…

Те осветяваха с лавения си цвят и всичко беше толкова магично, древно и специално… Нямам идея колко време бяхме вътре, но беше мноого дълго…(От там се излиза не когато ти се прииска, а когато свърши целия ритуал)  Имаше моменти , когато пеехме индиански песни и въпреки непоносимата горещина и напускането на силите ни с всяка секунда, някак си ни се повдигаше духа и имахме приток на нови сили.

Но имаше и моменти, когато настъпваше пълен мрак и тишина. Тогава всеки трябваше да се справя напълно сам, както може. В  тази нетипична ситуация, в която чувстваш на моменти тялото си като водопад, от който се изливат безброй литри пот, започваш да се чудиш колко ще издържиш…

Шаманът, който води този ритуал (Веселин Георгиев ) беше невероятно мъдър човек и  успоредно с всяка напуснала ни сила от нас, от него извираше  мъдрост и той щедро ни я даряваше.

Различното беше в това, че когато четеш Конфуций  или някой друг велик мислител и философ, може да ти се случи да не разбереш точно какво има предвид, камо ли да го осъзнаеш. Но в това място, в тази атмосфера, на тази температура и с тези хора, всяка мъдрост казана от него беше на място. Попиваше в съзнанието ни така както капка вода попива  в суха почва.


И няма да влизам в подробности, които така или иначе с думи не биха се пресъздали, а само с изживяване. Само ще споделя, че по друг начин гледам на проблемите след темаскал, защото ако ги нямаме не бихме оценили всичко безценно с което разполагаме.
Никога до преди това не съм боготворил водата, както след преживяването темаскал.

Нека си спомним колко пъти след като се разболеем си казваме реплики от рода:

‘‘Ех само да оздравея и така ще си пазя и ценя здравето, то е най-важното нещо в живота…‘‘ И тогава  от скалата от 1 до 10 го ценим на 10, но когато мине време отново го забравяме и приемаме като даденост.

Какво става с взаимоотношенията ни с близките, кога оценяме колко са важни за нас, колко ни помагат и всъщност колко са ни ценни – често пъти това се случва, когато се скараме с тях и усетим липсата им, или когато се случи нещо неприятно.

Затова от време на време явно е по-добре да ни се напомня, че нищо не ни е даденост и вечна константа,  нужно да го ценим и да показваме, че го ценим.


И още едно осъзнаване:

Искаш ли, това значи да можеш!


Започнах да водя един от трите си семинара на фестивала „Събуди се!“ Експеримент №∞ / “Wake up!” Experiment №∞ , когато природата ни напомни за своята сила и както беше топло , слънчево и около 50 човека дискутирахме  – изведнъж се разрази буря.


Някои хора се разтичаха, други се увиха в постелите си за сядане, но бурята тепърва предстоеше… Задуха такъв вятър, че  се скъса флипчарта, листовете се разхвърчаха,  хората се разбягаха бомбандирани от едри ледени капки, докато останаха от 50 само 7 човека!

Тези седем обаче искаха да вземат всичко от този семинар и беше вдъхновяващо и удивяващо да гледаш как четирима от тях са се натикали под един чадър…
Други трима, отнякъде  домъкнаха маса за изложения  и я използваха като чадър…  Отначало ми стана хладно, но докато ги гледах така ме вдъхновиха, че се разгорещих и се наслаждавах на тази рядко срещано весела форма на обучение!:) Просто приех, че съм под душ от дъжд и продължих веселието ни.

И тогава получих осъзнаване – Искаш ли, това значи да можеш!
Те искаха да стигнем до края и да получат отговорите на своите въпроси – аз също исках да продължа. Това ни беше достатъчно, за да продължим – просто  силно желание. Искахме и това ни помагаше да можем  да продължим.
Насред цялата суматоха  настанала в гората,  ние си стояхме непоклатимо като вековни дървета и продължавахме.

Беше диво и красиво!)

Сега разбирам какво е имал предвид Беар Грилс, като е казал:

‘‘В гората между хората възникват особени връзки. Затова така неудържимо ме влече към нея.‘‘   

И още едно осъзнаване:

Вътрешната мотивация е могъща сила

По време на фестивала се запознах с единия от двамата създатели на ‘‘WakeЪп‘‘ – Румен Шекеров  останах учуден от скромността и земността на този млад мъж, който е в основата на създаването на това райско преживяване в България.

Той показваше за пореден път колко е силна чистата вътрешна мотивация.
Макар, че се изискват огромни усилия да се организира толкова мащабен фестивал със стотици събития, той успява да го направи, защото черпи енергия от вътрешната си мотивация и следва сърцето си.
Ето тази енергия е неизчерпаема!
И всеки, който следва сърцето си би могъл да преодолява всички препятствия по пътя на мечтите си!
Дори това, че има големи финансови задължения и е на минус от фестивала, той не се пречупва. И продължава дава всичко от себе си, за да може да предостави на все повече хора онова специално чувство, което те кара да усещаш, че щастието от живота е в малките неща…

Чрез това събитие, той показва всъщност колко малко е нужно на човек, за да се почувства добре.

И във връзка с това, който желае да помогне това събитие да продължи да съществува и занапред – има възможност. За повече информация – линка в края на статията.

И последното ми осъзнаване:

Свързвайки се с природата, човек се свързва с корените си…,с  това кой всъщност е той.

Правете го по-често.

 

Сподели статията с приятели и помогни това вълшебно събитие да се състои и догодина 🙂

http://wakeup-bg.com/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%BD%D0%B8/